Топенето на арктическите ледници освобождава древен метан, установи изследване

Откритието разкрива естествен механизъм за обратна връзка с климата, който може да придобива все по-голямо значение с затоплянето на Арктика и продължаващото свиване на ледниците.

Реките, които се оттичат от топящите се ледници на Свалбард, пренасят древен метан, освободен от скалите под леда, съобщава уебсайтът “Knowridge”.

Откритието разкрива естествен механизъм за обратна връзка с климата, който може да придобива все по-голямо значение с затоплянето на Арктика и продължаващото свиване на ледниците.

Метанът е мощен парников газ. Количествата, установени при изследването, са малки в сравнение с емисиите, причинени от човешката дейност, но резултатите показват, че топенето на леда може да освобождава досега пренебрегвани източници на древен въглерод.

Изследването е ръководено от Габриеле Клебер от Полярния изследователски център iC3 в Тромсьо, Норвегия, и е публикувано в списание „Nature Communications“.

Учените са взели 148 водни проби от 19 реки, оттичащи се от долинни ледници в централната част на Свалбард. Метан е открит във всяка от реките, което превръща изследването в най-мащабното досега проучване на метана в ледниковите води в този район.

Всички реки са съдържали повече метан, отколкото би могло да се очаква при нормален контакт на водата с атмосферата. При най-екстремните проби концентрацията е достигала 425 пъти атмосферното ниво.

На някои места, включително под ледници в Гренландия, метанът се произвежда от микроорганизми, живеещи под леда. Метанът, открит на Свалбард, обаче изглежда има различен произход.

Голяма част от Свалбард е покрита с древни шисти, богати на органичен въглерод. В продължение на милиони години топлината и налягането са превърнали част от този въглерод в метан и други газове, които са останали затворени в скалите.

Екипът е изследвал въглеродния състав на метана, както и наличието на свързани газове като етан и пропан. Резултатите са потвърдили, че значителна част от метана има геоложки произход, а не е резултат от съвременна микробна активност.

Макар ледниците на Свалбард да се топят основно на повърхността, водата може да прониква надолу през пукнатини и кухини в леда. Когато достигне дъното на ледника, тя се движи през скалите и седиментите. Ако те съдържат древни газове, водата може да поеме метан и да го пренесе към реките, откъдето част от него се освобождава в атмосферата.

Най-високите концентрации на метан са открити под ледници, разположени върху богати на шисти скали. Геологията обаче е само един от факторите.

От значение са и условията в основата на самите ледници. При ледниците с влажно, размразено и активно дъно водата по-лесно взаимодейства с лежащите отдолу скали. При ледниците, които са здраво замръзнали към основата си, контактът със заровените източници на метан е по-ограничен.

Изследователите са използвали георадар, за да изследват вътрешността на избрани ледници. Съчетаването на данните от тези изследвания с анализа на водата е позволило да се установят местата, където освобождаването на метан е най-вероятно.

По оценки на учените ледниците на Свалбард, които завършват на сушата, могат да пренасят между 182 и 368 тона метан годишно към реките. Към това трябва да се добави и метанът, който се освобождава от извори на подпочвени води, появяващи се вследствие на отстъпването на ледниците.

Подобни процеси е възможно да протичат и в други покрити с лед райони, където ледниците лежат върху богати на въглерод скали или седименти, включително в други части на Арктика, Хималаите и Антарктида.

Бъдещите емисии няма да зависят единствено от скоростта на топене на ледниците. С изтъняването на някои ледници основата им може да се охлади и да замръзне към земята, което би намалило движението на водата под тях.

Резултатите показват, че за да се разбере дали затоплянето на климата ще доведе до увеличаване на освобождаването на древен метан, е необходимо да се изследват едновременно условията в ледниците и геологията, скрита под тях. Именно съчетанието от двата фактора определя доколко топящият се лед може да отключи допълнителни количества древен метан и да ги насочи към атмосферата. | БГНЕС